Вятърът задуха отново и покри очите ми с прах...Разрошена и трепереща от студ, реших да се върна в детството си. Падането беше болезнено, но това няма да ме спре да се люлея с всичките си сили. Люлка до звездите-изчакай ме да седна. Ще се засиля със затворени очи да видя това, което бях забравила.
at
